Plevel (Силвия Илиева)
158 13690
18 sept 2019, 22:12  

Рисунка в гръб 

  Poesía
769 13 20

 

Очите му рисуваш как се смеят, 

под шапката целунал светлина, 

и гледаш го притихнала до смелост, 

с две бръчици край устните тъга. 

Там давиш се незнайно колко пъти, 

една мушица пърхаща с крила,  

изпиваш и последните си глътки,  

но няма го, изгубен е брега. 

Прегърнала боите все чертаеш,

в тъгата му подаден житен стрък, 

прилича ти на връх от запетая,

но впрочем се оказва просто лък.

И всеки път прокапва той на точки  

по пръстите ти, листчета на мак.

Той тръгва си от тебе без отсрочки.

Така си тръгва, че настъпва мрак.

В картината лицето му щрихираш,

до тръпчиците лудост за печат,

той каза ли: Ще тръгвам и довиждане!

Съмнявам се че ще ме срещнеш пак.

Защо? Постой! - опитваш се да станеш,

но после пак се удряш в онзи ръб,

от който по-уместно бе да паднеш,

отколкото да го рисуваш в гръб. 

 

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви, момичета!
  • Ама наистина сте "Плевел"! Сега, докато не изчета всичко... така се закачате с мен!
  • Умееш да въздействаш с думи, Силвия! Много ми хареса!
  • Ще кажа само "прекрасно",защото думите не ми достигат....
  • Благодаря ти много, Гавраил.
  • Тъжно,но с усещане за изживяване на една невероятна любов.
  • Роби, Райне, думите ви значат много. Благодаря Ви!
  • Страхотен стих!
  • Чувствен, докосващ стих, особено финалът!...
    Поздрави, Силвия!...
  • И на мен много ми хареса коментара ти Ирен!
    Благодаря ти! Съгласна съм със забележката.
  • Много, много ми хареса, Плевелче.
    Единственно тук малко ми дойдоха в повече "си"-тата
    "...изпила си последните си глътки,
    изгубила си пътят към брега.
    Прегърнала боите си чертаеш..." - сигурна съм, че ако това споделено от мен ти струва смислено, ще намериш начин да ги намалиш.
    Но иначе е силно, стилно и определено с запомнящи се находки.
  • И ти си невероятна, Светле...
    Благодаря ти, Георги за спирката и отделеното време.
    Ангелче, много си мила.
    Мария, знаеш колко ценя мнението ти.
    Краси, пъстротата ти личи, дори в коментарите.
    Марианче и твоето е прекрасно, благодаря ти.
    Стойчо, благодарности!
    Приятели, благодаря Ви от сърце!
  • Рисунък от чувства!
    Поздравления, Силвия!
  • "... рисуваш го притихнала до смелост,
    с две бръчици край устните тъга." Смела рисунка, изпълнена с малко тъга и много "тръпчици лудост". Поздравления, Силве. Много ми хареса!
  • Много силно, изчистено ритмично и написано с такава обич стихотворение!
    Специални поздравления за творбата, , Плевелче, в нея има няколко поетични и запомнящи се находки! Браво!
  • Аплодисменти и от мен.
    Поздравявам те.
  • Невероятно е, Плевелче...
    И аз си го препрочетох...
  • Благодаря Ви, Цвети и Симона! Благодаря за любими. Трогната съм.
  • Натъжи ме, но не съжалявам! Намерих сили да го прочета три пъти ...
  • Чудесен стих! Много ме докосна, благодаря за емоцията!
Propuestas
: ??:??