30 nov 2014, 21:13

Рисувам

  Poesía
538 0 6

Рисувам с устни

огнени сърца.

Изпращам ги по вятъра

да скитат по света.

 

Две по две да се намерят,

в пламък силен да горят.

Любовта и вярата

на кръстопътя черен

от зъл магьосник да спасят.

 

Рисувам с пръсти

нежност, доброта.

Искам да разкъсам

облаците гъсти.

Нишки тънки на надежда

в сърцата да впреда.

 

Рисувам с чуства

най-хубавите слова

мама, родина и свобода.

Рисувам, рисувам, не спирам.

Живея.Вярвам. Обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Харесаха ми нежността и оптимизмът на твоето изкуство. Продължавай все така!
  • Благодаря!Без надежда, накъде?Радвам се, че намерих приятели!
  • Повече хора трябва като теб, рисувай и бъди щастлива, за да сме щастливи и ние (:
  • Ех това не спокойно майчино сърце -сътворено от любов и тревога!
    По-спокойно, Васе! Целият живот е пред теб, трябва да ти стигнат силите! Поздрав за хубавата творба!
    Аз не само вярвам, но съм сигурна, че ще тръгнем по светла пътека.
    Прегръщам те, приятелко! Бъди силна!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...