Рисувам с устни
огнени сърца.
Изпращам ги по вятъра
да скитат по света.
Две по две да се намерят,
в пламък силен да горят.
Любовта и вярата
на кръстопътя черен
от зъл магьосник да спасят.
Рисувам с пръсти
нежност, доброта.
Искам да разкъсам
облаците гъсти.
Нишки тънки на надежда
в сърцата да впреда.
Рисувам с чуства
най-хубавите слова
мама, родина и свобода.
Рисувам, рисувам, не спирам.
Живея.Вярвам. Обичам.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados