30 nov 2014, 21:13

Рисувам

  Poesía
531 0 6

Рисувам с устни

огнени сърца.

Изпращам ги по вятъра

да скитат по света.

 

Две по две да се намерят,

в пламък силен да горят.

Любовта и вярата

на кръстопътя черен

от зъл магьосник да спасят.

 

Рисувам с пръсти

нежност, доброта.

Искам да разкъсам

облаците гъсти.

Нишки тънки на надежда

в сърцата да впреда.

 

Рисувам с чуства

най-хубавите слова

мама, родина и свобода.

Рисувам, рисувам, не спирам.

Живея.Вярвам. Обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Харесаха ми нежността и оптимизмът на твоето изкуство. Продължавай все така!
  • Благодаря!Без надежда, накъде?Радвам се, че намерих приятели!
  • Повече хора трябва като теб, рисувай и бъди щастлива, за да сме щастливи и ние (:
  • Ех това не спокойно майчино сърце -сътворено от любов и тревога!
    По-спокойно, Васе! Целият живот е пред теб, трябва да ти стигнат силите! Поздрав за хубавата творба!
    Аз не само вярвам, но съм сигурна, че ще тръгнем по светла пътека.
    Прегръщам те, приятелко! Бъди силна!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...