Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
30.11.2014 г., 21:13 ч.

Рисувам 

  Поезия
368 0 6

Рисувам с устни

огнени сърца.

Изпращам ги по вятъра

да скитат по света.

 

Две по две да се намерят,

в пламък силен да горят.

Любовта и вярата

на кръстопътя черен

от зъл магьосник да спасят.

 

Рисувам с пръсти

нежност, доброта.

Искам да разкъсам

облаците гъсти.

Нишки тънки на надежда

в сърцата да впреда.

 

Рисувам с чуства

най-хубавите слова

мама, родина и свобода.

Рисувам, рисувам, не спирам.

Живея.Вярвам. Обичам.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Харесаха ми нежността и оптимизмът на твоето изкуство. Продължавай все така!
  • Благодаря!Без надежда, накъде?Радвам се, че намерих приятели!
  • Повече хора трябва като теб, рисувай и бъди щастлива, за да сме щастливи и ние (:
  • Ех това не спокойно майчино сърце -сътворено от любов и тревога!
    По-спокойно, Васе! Целият живот е пред теб, трябва да ти стигнат силите! Поздрав за хубавата творба!
    Аз не само вярвам, но съм сигурна, че ще тръгнем по светла пътека.
    Прегръщам те, приятелко! Бъди силна!
  • !!!!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??