Рисувам с устни
огнени сърца.
Изпращам ги по вятъра
да скитат по света.
Две по две да се намерят,
в пламък силен да горят.
Любовта и вярата
на кръстопътя черен
от зъл магьосник да спасят.
Рисувам с пръсти
нежност, доброта.
Искам да разкъсам
облаците гъсти.
Нишки тънки на надежда
в сърцата да впреда.
Рисувам с чуства
най-хубавите слова
мама, родина и свобода.
Рисувам, рисувам, не спирам.
Живея.Вярвам. Обичам.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
