Рисувам с устни
огнени сърца.
Изпращам ги по вятъра
да скитат по света.
Две по две да се намерят,
в пламък силен да горят.
Любовта и вярата
на кръстопътя черен
от зъл магьосник да спасят.
Рисувам с пръсти
нежност, доброта.
Искам да разкъсам
облаците гъсти.
Нишки тънки на надежда
в сърцата да впреда.
Рисувам с чуства
най-хубавите слова
мама, родина и свобода.
Рисувам, рисувам, не спирам.
Живея.Вярвам. Обичам.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
