Всичко, което съм писала с думи,
сега го рисувам с бои.
Рисунки които да спират дъха ми
с пейзажи и дръзки мечти...

Рисуване дето така ме отвлича,
далеч от стреса на модерното време.
Повярвайте, хора! Аз го обичам -
забравям за всякакво бреме.

И сякаш сама се задвижва ръката,
картината води ме в ритъм.
И сякаш самичка се смесва боята,
рисувам и нищо не питам.

Небета, сезони, тревички, морета -
изникват внезапно на листа...
От силно вълнение аз съм обзета,
на моята творческа писта.

И чак онемявам, слова не намирам,
а просто в картини се сливам.
Та аз от рисуване хич не разбирам
и често боите разливам.

За цветна терапия не съм и мечтала,
а днес с цветове се лекувам...
Не искам да бъда тъжна и вяла,
затуй ще рисувам, рисувам!

04-04-2015 год.

ПП: Вдъхновена от моето хоби - рисуването, реших да напиша този стих. Посвещавам го на всички онези, които обичат да рисуват и да следват мечтите си...