7 abr 2015, 21:25

Рисувам

  Poesía » Otra
1.6K 1 2

Всичко, което съм писала с думи,
сега го рисувам с бои.
Рисунки които да спират дъха ми
с пейзажи и дръзки мечти...

Рисуване дето така ме отвлича,
далеч от стреса на модерното време.
Повярвайте, хора! Аз го обичам -
забравям за всякакво бреме.

И сякаш сама се задвижва ръката,
картината води ме в ритъм.
И сякаш самичка се смесва боята,
рисувам и нищо не питам.

Небета, сезони, тревички, морета -
изникват внезапно на листа...
От силно вълнение аз съм обзета,
на моята творческа писта.

И чак онемявам, слова не намирам,
а просто в картини се сливам.
Та аз от рисуване хич не разбирам
и често боите разливам.

За цветна терапия не съм и мечтала,
а днес с цветове се лекувам...
Не искам да бъда тъжна и вяла,
затуй ще рисувам, рисувам!

04-04-2015 год.

ПП: Вдъхновена от моето хоби - рисуването, реших да напиша този стих. Посвещавам го на всички онези, които обичат да рисуват и да следват мечтите си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Уорендър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...