7 апр. 2015 г., 21:25

Рисувам

1.6K 1 2

Всичко, което съм писала с думи,
сега го рисувам с бои.
Рисунки които да спират дъха ми
с пейзажи и дръзки мечти...

Рисуване дето така ме отвлича,
далеч от стреса на модерното време.
Повярвайте, хора! Аз го обичам -
забравям за всякакво бреме.

И сякаш сама се задвижва ръката,
картината води ме в ритъм.
И сякаш самичка се смесва боята,
рисувам и нищо не питам.

Небета, сезони, тревички, морета -
изникват внезапно на листа...
От силно вълнение аз съм обзета,
на моята творческа писта.

И чак онемявам, слова не намирам,
а просто в картини се сливам.
Та аз от рисуване хич не разбирам
и често боите разливам.

За цветна терапия не съм и мечтала,
а днес с цветове се лекувам...
Не искам да бъда тъжна и вяла,
затуй ще рисувам, рисувам!

04-04-2015 год.

ПП: Вдъхновена от моето хоби - рисуването, реших да напиша този стих. Посвещавам го на всички онези, които обичат да рисуват и да следват мечтите си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Уорендър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...