7.04.2015 г., 21:25

Рисувам

1.6K 1 2

Всичко, което съм писала с думи,
сега го рисувам с бои.
Рисунки които да спират дъха ми
с пейзажи и дръзки мечти...

Рисуване дето така ме отвлича,
далеч от стреса на модерното време.
Повярвайте, хора! Аз го обичам -
забравям за всякакво бреме.

И сякаш сама се задвижва ръката,
картината води ме в ритъм.
И сякаш самичка се смесва боята,
рисувам и нищо не питам.

Небета, сезони, тревички, морета -
изникват внезапно на листа...
От силно вълнение аз съм обзета,
на моята творческа писта.

И чак онемявам, слова не намирам,
а просто в картини се сливам.
Та аз от рисуване хич не разбирам
и често боите разливам.

За цветна терапия не съм и мечтала,
а днес с цветове се лекувам...
Не искам да бъда тъжна и вяла,
затуй ще рисувам, рисувам!

04-04-2015 год.

ПП: Вдъхновена от моето хоби - рисуването, реших да напиша този стих. Посвещавам го на всички онези, които обичат да рисуват и да следват мечтите си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...