7.04.2015 г., 21:25

Рисувам

1.6K 1 2

Всичко, което съм писала с думи,
сега го рисувам с бои.
Рисунки които да спират дъха ми
с пейзажи и дръзки мечти...

Рисуване дето така ме отвлича,
далеч от стреса на модерното време.
Повярвайте, хора! Аз го обичам -
забравям за всякакво бреме.

И сякаш сама се задвижва ръката,
картината води ме в ритъм.
И сякаш самичка се смесва боята,
рисувам и нищо не питам.

Небета, сезони, тревички, морета -
изникват внезапно на листа...
От силно вълнение аз съм обзета,
на моята творческа писта.

И чак онемявам, слова не намирам,
а просто в картини се сливам.
Та аз от рисуване хич не разбирам
и често боите разливам.

За цветна терапия не съм и мечтала,
а днес с цветове се лекувам...
Не искам да бъда тъжна и вяла,
затуй ще рисувам, рисувам!

04-04-2015 год.

ПП: Вдъхновена от моето хоби - рисуването, реших да напиша този стих. Посвещавам го на всички онези, които обичат да рисуват и да следват мечтите си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...