3 jun 2009, 11:19

Рисувам те по памет... 

  Poesía
934 0 13

***

 

вали…

 

попих те от листата

на падащите

върху пътя капки дъжд

 

дали е музика дъгата…

 

когато изкласила е

в незряла ръж…

 

***

 

потече…

 

и нашари светлината

с парчета

неизказани следи…

 

събрала бе

във шепи

суетата

 

една калинка

с весели очи…

 

 

***

 

и цветове…

 

разлистваха неканено

неписаните вопли

на смъртта

 

до кърваво

се стичаше безсилие

 

намигайки

припряно на деня…

 

 

И подарих живот на светлината…

 

 

***

 

морето скрих

във стон от страхове

 

докосвах пясъка

до сламено…

 

разбивах се

в нетленни брегове…

 

 

***

 

разпръснали вина

в парченца нежност

вълните галеха смеха…

 

а лунна бе пътеката –

копнежна…

 

и пак краси света…

дъга…

 

 

***

 

вали…

 

попивам тишината

и по клавишите

безвремие творя

 

във тъмното процежда се Луната…

 

рисувам те

по памет…

 

от съня…

 

 

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??