Рисувам те по памет...
***
вали…
попих те от листата
на падащите
върху пътя капки дъжд
дали е музика дъгата…
когато изкласила е
в незряла ръж…
***
потече…
и нашари светлината
с парчета
неизказани следи…
събрала бе
във шепи
суетата
една калинка
с весели очи…
***
и цветове…
разлистваха неканено
неписаните вопли
на смъртта
до кърваво
се стичаше безсилие
намигайки
припряно на деня…
И подарих живот на светлината…
***
морето скрих
във стон от страхове
докосвах пясъка
до сламено…
разбивах се
в нетленни брегове…
***
разпръснали вина
в парченца нежност
вълните галеха смеха…
а лунна бе пътеката –
копнежна…
и пак краси света…
дъга…
***
вали…
попивам тишината
и по клавишите
безвремие творя
във тъмното процежда се Луната…
рисувам те
по памет…
от съня…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
