Рисувам те по памет...
***
вали…
попих те от листата
на падащите
върху пътя капки дъжд
дали е музика дъгата…
когато изкласила е
в незряла ръж…
***
потече…
и нашари светлината
с парчета
неизказани следи…
събрала бе
във шепи
суетата
една калинка
с весели очи…
***
и цветове…
разлистваха неканено
неписаните вопли
на смъртта
до кърваво
се стичаше безсилие
намигайки
припряно на деня…
И подарих живот на светлината…
***
морето скрих
във стон от страхове
докосвах пясъка
до сламено…
разбивах се
в нетленни брегове…
***
разпръснали вина
в парченца нежност
вълните галеха смеха…
а лунна бе пътеката –
копнежна…
и пак краси света…
дъга…
***
вали…
попивам тишината
и по клавишите
безвремие творя
във тъмното процежда се Луната…
рисувам те
по памет…
от съня…
