3 feb 2012, 23:56

Рисувам тишина 

  Poesía » Filosófica
936 0 12

 

 

Тихо е и снежно е в душата ми,

досущ като премръзнал февруари в храм.

Тихо е, безсмъртно тихо в мислите.

Вали. Вали красива споделеност там,

 

където тази моя чиста зимност

преражда истината в самота.

Сама съм. Себе си. До своя бялост.

И скрежно се рисувам в тишина.

 

 

© МариЯ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??