Рисувам тишина

Поезия » Философска

1.1K 0 12

Тихо е и снежно е в душата ми,

досущ като премръзнал февруари в храм.

Тихо е, безсмъртно тихо в мислите.

Вали. Вали красива споделеност там,

където тази моя чиста зимност

преражда истината в самота.

Сама съм. Себе си. До своя бялост.

И скрежно се рисувам в тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ljubomira (Любомира)

Много е хубаво!
"... преражда истината...
И... се рисувам в тишина."

2012-02-18T10:54:16+02:00
batstefko1 (Ст)

Като художник мога да Ви кажа,че много ми харесва Вашето бяло!Много е... цветно!А и много харесвам кратките форми

2012-02-18T10:42:13+02:00
bojilova1 (Петя Божилова)

И аз така...

2012-02-06T22:29:29+02:00
странница (Сеси)

Прелива от бяло и хубаво чувство! Поздрави!

2012-02-06T22:04:01+02:00
myanakieva (МариЯ)

Благодаря ви

2012-02-04T14:29:39+02:00