Как да тръгна от тук? Пуснах корени в тази скала,
на която стоя сякаш вече хиляда живота -
овършана от зли ветрове заскрежена ела
на ръба - над бездънната паст на житейската пропаст.
Как да тръгна от тук? Тези корени вече болят,
но не пускат скалата, оплетени в плътна прегръдка
във последния спомен от топъл тропически свят.
А студеният камък не дава живителна глътка.
Как да тръгна от тук? И да тръгна – къде да вървя?
Пропастта е дълбока - покрита със сенки зловещи,
с непрогледни мъгли, а зад мен – пепелище. Гора,
изгоряла до корен в пожара на минали срещи. ...