18.04.2013 г., 14:39 ч.  

Риторично 

  Поезия » Друга
5.0 / 11
1121 0 14

Как да тръгна от тук? Пуснах корени в тази скала,

на която стоя сякаш вече хиляда живота -

овършана от зли ветрове заскрежена ела

на ръба - над бездънната паст на житейската пропаст.

 

Как да тръгна от тук? Тези корени вече болят,

но не пускат скалата, оплетени в плътна прегръдка

във последния спомен от топъл тропически свят.

А студеният камък не дава живителна глътка.

 

Как да тръгна  от тук? И да тръгна – къде да вървя?

Пропастта е дълбока - покрита със сенки зловещи,

с непрогледни мъгли, а зад мен – пепелище. Гора,

изгоряла до корен в пожара на минали срещи.

 

Как да тръгна натам, дето слънцето гали с лъчи?

За какво им е слънце на мъртви, измръзнали клони?

Риторични въпроси - към времето, скрило очи

и решило докрай да мълчи.  А скалата се рони,

 

победена от него, пропуква се – миг подир миг,

миг след миг пропастта става все по-студена и тъмна,

все по-страшна и близка. Впил поглед във нейния лик,

аз не знам накъде да вървя.

Но ще трябва да тръгна.

© Засегабезиме Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения