10 oct 2011, 1:00

Риторично

838 0 26

 

              Риторично

 

 

 

От  толкова  скръб...  преболях,

изгубих   измамно-скъпи  неща,

от  лаври  умирах...  с  рани  живях,

сега  с  други  очи  гледам  света.

 

Истина проста -  всичко  е  прах -

безкрайни   картини    реди,

гледам   без  абсурдния   страх

как  чезнат  в  мъглата   следи,

 

как  се  прераждат  в  капки  роса,

как  животът  в  стрък  продължава,

как  блян  едрее  наесен   в  лоза,

как    повейно   дъхът     оживява.

 

---------------------------------------------

Стар  цар  без   богатство  и   род,

вървя   през  пустинната    твърд...

Ще открие  ли  извора   моят   народ

за   вечен   живот  и   временна  смърт?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...