Риторично
Риторично
От толкова скръб... преболях,
изгубих измамно-скъпи неща,
от лаври умирах... с рани живях,
сега с други очи гледам света.
Истина проста - всичко е прах -
безкрайни картини реди,
гледам без абсурдния страх
как чезнат в мъглата следи,
как се прераждат в капки роса,
как животът в стрък продължава,
как блян едрее наесен в лоза,
как повейно дъхът оживява.
---------------------------------------------
Стар цар без богатство и род,
вървя през пустинната твърд...
Ще открие ли извора моят народ
за вечен живот и временна смърт?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
Не можеш да не платиш...
