Oct 10, 2011, 1:00 AM

Риторично 

  Poetry » Phylosophy
664 0 26

 

              Риторично

 

 

 

От  толкова  скръб...  преболях,

изгубих   измамно-скъпи  неща,

от  лаври  умирах...  с  рани  живях,

сега  с  други  очи  гледам  света.

 

Истина проста -  всичко  е  прах -

безкрайни   картини    реди,

гледам   без  абсурдния   страх

как  чезнат  в  мъглата   следи,

 

как  се  прераждат  в  капки  роса,

как  животът  в  стрък  продължава,

как  блян  едрее  наесен   в  лоза,

как    повейно   дъхът     оживява.

 

---------------------------------------------

Стар  цар  без   богатство  и   род,

вървя   през  пустинната    твърд...

Ще открие  ли  извора   моят   народ

за   вечен   живот  и   временна  смърт?

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??