20 jul 2019, 11:36

Ритуал

  Poesía » Otra
1.9K 4 2

 

Паяк изплете шал от перли роса.

Загърна се във него самодива,

вплете изгреви във своята коса

и стана някак още по–красива.

 

На шипков клон се шалът закачи,

посипаха се перлите в тревата,

затрептяха като хиляди очи

родени в синьото на небесата.

 

В такова утро перлите блестят,

магична сила има в тях, лекуват,

щом себе си с небето споделят,

тогава Бог молитвите ни чува.

 

Пристъпвам боса в меката трева.

През мястото със перли разпилени...

И вече съм различна след това,

със самодивски дарби надарена.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...