Паяк изплете шал от перли роса.
Загърна се във него самодива,
вплете изгреви във своята коса
и стана някак още по–красива.
На шипков клон се шалът закачи,
посипаха се перлите в тревата,
затрептяха като хиляди очи
родени в синьото на небесата.
В такова утро перлите блестят,
магична сила има в тях, лекуват,
щом себе си с небето споделят,
тогава Бог молитвите ни чува.
Пристъпвам боса в меката трева.
През мястото със перли разпилени...
И вече съм различна след това,
със самодивски дарби надарена.
© Албена Стефанова Все права защищены