Jul 20, 2019, 11:36 AM

Ритуал

  Poetry » Other
1.9K 4 2

 

Паяк изплете шал от перли роса.

Загърна се във него самодива,

вплете изгреви във своята коса

и стана някак още по–красива.

 

На шипков клон се шалът закачи,

посипаха се перлите в тревата,

затрептяха като хиляди очи

родени в синьото на небесата.

 

В такова утро перлите блестят,

магична сила има в тях, лекуват,

щом себе си с небето споделят,

тогава Бог молитвите ни чува.

 

Пристъпвам боса в меката трева.

През мястото със перли разпилени...

И вече съм различна след това,

със самодивски дарби надарена.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...