Jul 20, 2019, 11:36 AM

Ритуал

  Poetry » Other
1.9K 4 2

 

Паяк изплете шал от перли роса.

Загърна се във него самодива,

вплете изгреви във своята коса

и стана някак още по–красива.

 

На шипков клон се шалът закачи,

посипаха се перлите в тревата,

затрептяха като хиляди очи

родени в синьото на небесата.

 

В такова утро перлите блестят,

магична сила има в тях, лекуват,

щом себе си с небето споделят,

тогава Бог молитвите ни чува.

 

Пристъпвам боса в меката трева.

През мястото със перли разпилени...

И вече съм различна след това,

със самодивски дарби надарена.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...