20.07.2019 г., 11:36

Ритуал

1.9K 4 2

 

Паяк изплете шал от перли роса.

Загърна се във него самодива,

вплете изгреви във своята коса

и стана някак още по–красива.

 

На шипков клон се шалът закачи,

посипаха се перлите в тревата,

затрептяха като хиляди очи

родени в синьото на небесата.

 

В такова утро перлите блестят,

магична сила има в тях, лекуват,

щом себе си с небето споделят,

тогава Бог молитвите ни чува.

 

Пристъпвам боса в меката трева.

През мястото със перли разпилени...

И вече съм различна след това,

със самодивски дарби надарена.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...