11 dic 2008, 13:53

Робиня 

  Poesía
682 0 1
Окова ми с вериги нозете, ръцете.
Заключи в стомана сърцето...

Прекърши без време на любовта ми крилете.
Захвърли ме, празна, навътре -
дълбоко в морето.

Жесток и себичен, отнемаш ми всичко.
Да плача не мога - 
ти взе и сълзите.

Разкъсвам, раздирам плътта си измамна,
че стреми се, невярната, отново към тебе.

Отхвърляш, отблъскваш душата свободна
и искаш в окови за теб да ридае.

© Ив Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??