Окова ми с вериги нозете, ръцете.
Заключи в стомана сърцето...
Прекърши без време на любовта ми крилете.
Захвърли ме, празна, навътре -
дълбоко в морето.
Жесток и себичен, отнемаш ми всичко.
Да плача не мога -
ти взе и сълзите.
Разкъсвам, раздирам плътта си измамна,
че стреми се, невярната, отново към тебе.
Отхвърляш, отблъскваш душата свободна
и искаш в окови за теб да ридае.