tixy (Ив) tixy (Ив)
6 13
Dec 11, 2008, 1:53 PM

Робиня

  Poetry
921 0 1
Окова ми с вериги нозете, ръцете.Заключи в стомана сърцето...
Прекърши без време на любовта ми крилете.Захвърли ме, празна, навътре -дълбоко в морето.
Жесток и себичен, отнемаш ми всичко.Да плача не мога - ти взе и сълзите.
Разкъсвам, раздирам плътта си измамна,че стреми се, невярната, отново към тебе.
Отхвърляш, отблъскваш душата свободнаи искаш в окови за теб да ридае.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ив All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0