11.12.2008 г., 13:53

Робиня

920 0 1
Окова ми с вериги нозете, ръцете.Заключи в стомана сърцето...
Прекърши без време на любовта ми крилете.Захвърли ме, празна, навътре -дълбоко в морето.
Жесток и себичен, отнемаш ми всичко.Да плача не мога - ти взе и сълзите.
Разкъсвам, раздирам плътта си измамна,че стреми се, невярната, отново към тебе.
Отхвърляш, отблъскваш душата свободнаи искаш в окови за теб да ридае.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...