11.12.2008 г., 13:53 ч.

Робиня 

  Поезия
663 0 1
Окова ми с вериги нозете, ръцете.
Заключи в стомана сърцето...

Прекърши без време на любовта ми крилете.
Захвърли ме, празна, навътре -
дълбоко в морето.

Жесток и себичен, отнемаш ми всичко.
Да плача не мога - 
ти взе и сълзите.

Разкъсвам, раздирам плътта си измамна,
че стреми се, невярната, отново към тебе.

Отхвърляш, отблъскваш душата свободна
и искаш в окови за теб да ридае.

© Ив Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??