18 ago 2020, 10:25

Робите на труда

  Poesía » Civil
796 0 2

Обременени сте от тежък труд,

аз виждам мъката ви, братя,

плачът ви от мен е чут,

да сте щастливи ми е мечтата.

 

Жесток е светът, неправда царува,

човекът потиснат е и беден,

цял живот той робува,

за да има с  що да е наяден.

 

И за да остане жив

той на нивото на скота пада,

вместо да е щастлив -

още приживе е в ада.

 

И тези, що го потискат,

богати са и доволни,

още да го тъпчат искат,

дреме им за мъките народни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...