18 ago 2020, 10:25

Робите на труда

  Poesía » Civil
794 0 2

Обременени сте от тежък труд,

аз виждам мъката ви, братя,

плачът ви от мен е чут,

да сте щастливи ми е мечтата.

 

Жесток е светът, неправда царува,

човекът потиснат е и беден,

цял живот той робува,

за да има с  що да е наяден.

 

И за да остане жив

той на нивото на скота пада,

вместо да е щастлив -

още приживе е в ада.

 

И тези, що го потискат,

богати са и доволни,

още да го тъпчат искат,

дреме им за мъките народни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...