18.08.2020 г., 10:25

Робите на труда

789 0 2

Обременени сте от тежък труд,

аз виждам мъката ви, братя,

плачът ви от мен е чут,

да сте щастливи ми е мечтата.

 

Жесток е светът, неправда царува,

човекът потиснат е и беден,

цял живот той робува,

за да има с  що да е наяден.

 

И за да остане жив

той на нивото на скота пада,

вместо да е щастлив -

още приживе е в ада.

 

И тези, що го потискат,

богати са и доволни,

още да го тъпчат искат,

дреме им за мъките народни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...