Aug 18, 2020, 10:25 AM

Робите на труда

  Poetry » Civic
790 0 2

Обременени сте от тежък труд,

аз виждам мъката ви, братя,

плачът ви от мен е чут,

да сте щастливи ми е мечтата.

 

Жесток е светът, неправда царува,

човекът потиснат е и беден,

цял живот той робува,

за да има с  що да е наяден.

 

И за да остане жив

той на нивото на скота пада,

вместо да е щастлив -

още приживе е в ада.

 

И тези, що го потискат,

богати са и доволни,

още да го тъпчат искат,

дреме им за мъките народни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...