6 abr 2014, 19:00

Робокоп

  Poesía » Otra
535 0 0

когато се заиграваме с Дявола
по някаква си причина
той спи
разсипан като купчина пясък в душите ни
предварително да издигнем стена
би трябвало
та когато от пясъка
този Дявол внезапно приеме
твърдостта на стоманен робот
и започне да думка с юмруци в преградата
и прониква навред
и подпалва
и срива основите
като Робокоп
колко крехки били са възкликваме
та би трябвало
триста ангели
от върха на едната игла
да ни дойдат на помощ
да приспим и разсипем отново
на купчинка пясък безформена
този Дявол
който няма как да отмием
като пясък
в морето

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...