6.04.2014 г., 19:00

Робокоп

533 0 0

когато се заиграваме с Дявола
по някаква си причина
той спи
разсипан като купчина пясък в душите ни
предварително да издигнем стена
би трябвало
та когато от пясъка
този Дявол внезапно приеме
твърдостта на стоманен робот
и започне да думка с юмруци в преградата
и прониква навред
и подпалва
и срива основите
като Робокоп
колко крехки били са възкликваме
та би трябвало
триста ангели
от върха на едната игла
да ни дойдат на помощ
да приспим и разсипем отново
на купчинка пясък безформена
този Дявол
който няма как да отмием
като пясък
в морето

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...