Apr 6, 2014, 7:00 PM

Робокоп

  Poetry » Other
532 0 0

когато се заиграваме с Дявола
по някаква си причина
той спи
разсипан като купчина пясък в душите ни
предварително да издигнем стена
би трябвало
та когато от пясъка
този Дявол внезапно приеме
твърдостта на стоманен робот
и започне да думка с юмруци в преградата
и прониква навред
и подпалва
и срива основите
като Робокоп
колко крехки били са възкликваме
та би трябвало
триста ангели
от върха на едната игла
да ни дойдат на помощ
да приспим и разсипем отново
на купчинка пясък безформена
този Дявол
който няма как да отмием
като пясък
в морето

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...