25 feb 2018, 16:35

Робство

  Poesía » Civil
4.3K 26 31

Бягай, бягай невръстна робиньо,

мъгла се вдига, потеря иде!

Бягай от чужди, крий се от свои –

за грош предава, който те види!

 

Бягай нагоре, навръх балкани,

в бели потоци, тъмни дъбрави,

да ти измият лютите рани...

А пък теглото – не се забравя!

 

Този позор само с кръв се измива! –

Мътно е, страшно е времето, Боже –

Защо ли робството тъй ни отива?

Ах, как дълбае в кокала ножът....

 

Новото робство няма герои,

няма апостоли, няма водачи.

Кръв от сърцето ми капе, робиньо –

вече не мога даже да плача...

 

25,02,2018 Трявна, Балкана

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...