Katriona (Кети Рашева)
122 7703
25 feb 2018, 16:35

Робство 

  Poesía » Civil
2993 25 31

Бягай, бягай невръстна робиньо,

мъгла се вдига, потеря иде!

Бягай от чужди, крий се от свои –

за грош предава, който те види!

 

Бягай нагоре, навръх балкани,

в бели потоци, тъмни дъбрави,

да ти измият лютите рани...

А пък теглото – не се забравя!

 

Този позор само с кръв се измива! –

Мътно е, страшно е времето, Боже –

Защо ли робството тъй ни отива?

Ах, как дълбае в кокала ножът....

 

Новото робство няма герои,

няма апостоли, няма водачи.

Кръв от сърцето ми капе, робиньо –

вече не мога даже да плача...

 

25,02,2018 Трявна, Балкана

 

 

 

 

 

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих, Кети!
  • "Новото робство няма герои! "- копае дупка в душата!
  • Изчетох на един дъх произведенията ти. Удрят право в сърцето. Уникално пишеш. Докосваш. Оставаш...
  • Адмирации!!!
    ...
  • !!!
  • !!!
  • Нямам думи.. Поклон пред тези истини....
  • Силно, честно, дръзко – истинско! Поздравления!
  • Кети,стреляте точно,в сърцето,Браво
    Но и Левски пише НАРОДЕ.???
  • Свършекът на сълзите е кулминацията на всяка болка. Силен стих, Кети!
    Поздравления!
  • Поетите са духовния щит на България!
    Тъй като най страшното робство е това - в умовете и сърцата,
    докато има такива Будители като теб Кети, имаме Надежда.
    Благодаря ти.
  • Благодаря ви - Ачо, Елица, Дочка и всички останали, радвам се, че събудих някакви чувства, радвам се, че все още има хора, които ги боли за България и нейния отново поробен народ!
  • Виждам - страшното идва! Какво да направя?
    Оръжие нямам да Ви защитя.
    Уж съм мъж а сълзите в очите прииждат...
    Сам!!! Дори партина пред в входа не правят сега.

    Всеки в коптора си тъп се затвори.
    Казва: "нека друг да води война,
    аз за тези лайняни окови
    мога единствено да умра!"

    Ала одраскаш ли малко колата
    става герой и налита на бой.
    Боже! Защо опустяха селата
    и градът се напълни със "лой".

    Трети март идва! Събуждай се Робе!
    На Бунарджика със Знаме аз ще се кача.
    Нека със Бяло, Зелено, Червено
    Там да ме види отново света.

    После на площад Свобода -
    на Гюро Михайлов във скута
    тихо и кротко ще си поседя.

    Нека когато премине Робиня
    да не ме заобикаля.
    А да носи цветя.
  • Доста навременно – в навечерието на Трети март!
    Поздравления, Кети!
  • "Защо ли робството тъй ни отива?"
    Историята вече е разказала:
    Бунтовниците остър нож погалил
    кръвта им във земята тихо влязла.
    И там останала И там останала.
    Останали да се множат онез
    (наведен поглед сабя не сече).
    А поколението тяхно и до днес
    пак робството отново го влече...

    Благодаря за повода за размисъл...Горчиво ми стана...
  • Много силна и пареща поезия! Любимо е! Поздравления, Кети.
  • "Защо ли робството тъй ни отива..." Браво, Кети! Много добър въпрос!
  • Това е класика! И е за учебниците. Респект, Кети!
  • Силна, докосваща творба!...
    Поздравления, Кети!...
  • Болезнена истина! Браво!
  • Изключително силно,Кети,стреля в сърцето!Единствено затова харесвам демокрацията,че можеш да кажеш всичко!Но това е глас в пустиня,защото ние само говорим,или чакаме помощ......
  • Браво!
  • Напълно подкрепям казаното от Пламен Огнянов
  • Браво!
  • Аз ще плача! Ти си казала всичко!
  • Трудно за коментиране....болящо.....кървящо.... Дано не ни вижда Левски, дано!!
  • За къде ли сме с това нямаме... Ах, Кети, колко е тъжна действителността ни...
  • Поздравление!Силно произведение!
  • Няма освободител за този, който робува пожелание...
  • Тъжен стих!
  • Почувствах го!
Propuestas
: ??:??