Робство
Бягай, бягай невръстна робиньо,
мъгла се вдига, потеря иде!
Бягай от чужди, крий се от свои –
за грош предава, който те види!
Бягай нагоре, навръх балкани,
в бели потоци, тъмни дъбрави,
да ти измият лютите рани...
А пък теглото – не се забравя!
Този позор само с кръв се измива! –
Мътно е, страшно е времето, Боже –
Защо ли робството тъй ни отива?
Ах, как дълбае в кокала ножът....
Новото робство няма герои,
няма апостоли, няма водачи.
Кръв от сърцето ми капе, робиньо –
вече не мога даже да плача...
25,02,2018 Трявна, Балкана
© Кети Рашева All rights reserved.
