Katriona (Кети Рашева) 25 февруари 2018 г., 16:35 ч.

Робство 

552 20 27

Бягай, бягай невръстна робиньо,

мъгла се вдига, потеря иде!

Бягай от чужди, крий се от свои –

за грош предава, който те види!

 

Бягай нагоре, навръх балкани,

в бели потоци, тъмни дъбрави,

да ти измият лютите рани...

А пък теглото – не се забравя!

 

Този позор само с кръв се измива! –

Мътно е, страшно е времето, Боже –

Защо ли робството тъй ни отива?

Ах, как дълбае в кокала ножът....

 

Новото робство няма герои,

няма апостоли, няма водачи.

Кръв от сърцето ми капе, робиньо –

вече не мога даже да плача...

 

25,02,2018 Трявна, Балкана

 

 

 

 

 

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • laramaylin (Нина Чилиянска) !!!
  • vedrina (Марина Стоянова) !!!
  • fantboy94 (Иван Бодуров) Нямам думи.. Поклон пред тези истини....
  • dansyto (Данаил Таков) Силно, честно, дръзко – истинско! Поздравления!
  • Соларе (Румяна Друмева) Кети,стреляте точно,в сърцето,Браво
    Но и Левски пише НАРОДЕ.???
  • stenli499 (Станислава) Свършекът на сълзите е кулминацията на всяка болка. Силен стих, Кети!
    Поздравления!
  • angelmilev (Ангел Милев) Поетите са духовния щит на България!
    Тъй като най страшното робство е това - в умовете и сърцата,
    докато има такива Будители като теб Кети, имаме Надежда.
    Благодаря ти.
  • Katriona (Кети Рашева) Благодаря ви - Ачо, Елица, Дочка и всички останали, радвам се, че събудих някакви чувства, радвам се, че все още има хора, които ги боли за България и нейния отново поробен народ!
  • angelmilev (Ангел Милев) Виждам - страшното идва! Какво да направя?
    Оръжие нямам да Ви защитя.
    Уж съм мъж а сълзите в очите прииждат...
    Сам!!! Дори партина пред в входа не правят сега.

    Всеки в коптора си тъп се затвори.
    Казва: "нека друг да води война,
    аз за тези лайняни окови
    мога единствено да умра!"

    Ала одраскаш ли малко колата
    става герой и налита на бой.
    Боже! Защо опустяха селата
    и градът се напълни със "лой".

    Трети март идва! Събуждай се Робе!
    На Бунарджика със Знаме аз ще се кача.
    Нека със Бяло, Зелено, Червено
    Там да ме види отново света.

    После на площад Свобода -
    на Гюро Михайлов във скута
    тихо и кротко ще си поседя.

    Нека когато премине Робиня
    да не ме заобикаля.
    А да носи цветя.
  • voda (Елица Ангелова) Доста навременно – в навечерието на Трети март!
    Поздравления, Кети!
  • Довереница (Дочка Василева) "Защо ли робството тъй ни отива?"
    Историята вече е разказала:
    Бунтовниците остър нож погалил
    кръвта им във земята тихо влязла.
    И там останала И там останала.
    Останали да се множат онез
    (наведен поглед сабя не сече).
    А поколението тяхно и до днес
    пак робството отново го влече...

    Благодаря за повода за размисъл...Горчиво ми стана...
  • vladetoned (Владислав Недялков) Много силна и пареща поезия! Любимо е! Поздравления, Кети.
  • Самодива (Вики) "Защо ли робството тъй ни отива..." Браво, Кети! Много добър въпрос!
  • Веси_Еси (Еси) Това е класика! И е за учебниците. Респект, Кети!
  • Роби (Роберт) Силна, докосваща творба!...
    Поздравления, Кети!...
  • PepiPetrova (Pepi Petrova) Болезнена истина! Браво!
  • Иржи (Ирина Филипова) Изключително силно,Кети,стреля в сърцето!Единствено затова харесвам демокрацията,че можеш да кажеш всичко!Но това е глас в пустиня,защото ние само говорим,или чакаме помощ......
  • Anita765 (Ани Монева) Браво!
  • yotovava (Валентина Йотова) Напълно подкрепям казаното от Пламен Огнянов
  • exuded (Владимир Георгиев) Браво!
  • goblenka (Маргарита Ангелова) Аз ще плача! Ти си казала всичко!
  • sisi6571 (Светла Илиева) Трудно за коментиране....болящо.....кървящо.... Дано не ни вижда Левски, дано!!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) За къде ли сме с това нямаме... Ах, Кети, колко е тъжна действителността ни...
  • Eipril (Хари Спасов) Поздравление!Силно произведение!
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али) Няма освободител за този, който робува пожелание...
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) Тъжен стих!
  • Plevel (Силвия Илиева) Почувствах го!

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.