23 abr 2013, 22:44  

Роден край 

  Poesía » Del paisaje
841 0 1

РОДЕН КРАЙ

Щом аз пак погледна твойте

тъй красиви долини,

чувство на любов ще дойде
и във теб ще приюти

родолюбие и сила,
храброст, обич, доброта,

нежност, грижа и закрила -

всичко в нас - на таз земя!

 

Приюти го ти, родино,

както Ботев приюти
в свойте, мила татковино,

свежест вдъхващи гори.

 

Както приюти рибари

насред Черното море,

както приюти овчари

сред безкрайното поле.

 

Приюти така сърцето
мое в свойте планини,

в свойте весели градчета,

в Черноморските води!

 

С моето сърце пази и

българите по света -
знам, те вечно ще обичат,
наш'та бългаска земя!

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Накара ме да се гордея, че съм българка. И да се гордея с теб, защото в теб гори българският дух. Прегръщам те, миличка! С усмивка.
Propuestas
: ??:??