23 abr 2013, 22:44  

Роден край

1.1K 0 1

РОДЕН КРАЙ

Щом аз пак погледна твойте

тъй красиви долини,

чувство на любов ще дойде
и във теб ще приюти

родолюбие и сила,
храброст, обич, доброта,

нежност, грижа и закрила -

всичко в нас - на таз земя!

 

Приюти го ти, родино,

както Ботев приюти
в свойте, мила татковино,

свежест вдъхващи гори.

 

Както приюти рибари

насред Черното море,

както приюти овчари

сред безкрайното поле.

 

Приюти така сърцето
мое в свойте планини,

в свойте весели градчета,

в Черноморските води!

 

С моето сърце пази и

българите по света -
знам, те вечно ще обичат,
наш'та бългаска земя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Накара ме да се гордея, че съм българка. И да се гордея с теб, защото в теб гори българският дух. Прегръщам те, миличка! С усмивка.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...