23 апр. 2013 г., 22:44  

Роден край

1.1K 0 1

РОДЕН КРАЙ

Щом аз пак погледна твойте

тъй красиви долини,

чувство на любов ще дойде
и във теб ще приюти

родолюбие и сила,
храброст, обич, доброта,

нежност, грижа и закрила -

всичко в нас - на таз земя!

 

Приюти го ти, родино,

както Ботев приюти
в свойте, мила татковино,

свежест вдъхващи гори.

 

Както приюти рибари

насред Черното море,

както приюти овчари

сред безкрайното поле.

 

Приюти така сърцето
мое в свойте планини,

в свойте весели градчета,

в Черноморските води!

 

С моето сърце пази и

българите по света -
знам, те вечно ще обичат,
наш'та бългаска земя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Накара ме да се гордея, че съм българка. И да се гордея с теб, защото в теб гори българският дух. Прегръщам те, миличка! С усмивка.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...