11 mar 2010, 20:25

Роден, за да твори

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

Не си роден да бъдеш роб на нечии прищевки,
жадуващ глътка въздух, да се криеш по ъгли...
продавайки душа за изпокъсани столевки,
отказвайки се сам от съкровените мечти!

Не си роден да влачиш потен чуждите окови,
спотàен в грозни сенки да копнееш за любов,
а само във съня да си в ухания елхòви,
понесен на крилата на божествен Благослов!

Не си роден за някой на конци да бъдеш кукла
и, сляп за свойте мисли, посивяващ да вървиш!
Не си роден да тлееш - ти пожар си, а не факла!
Не си роден да просиш, да не чуваш... да шептиш!

Роден си да създаваш красота и съвършенство,
разгърден срещу нормите немòрен да крещиш!
Докосващ във мечтания бленувано блаженство,
да вярваш, да се бориш и в копнежи да твориш...

Роден си със сърцето си картини да рисуваш
и, пеейки, да топлиш изоставени души!
Роден си да Живееш... да си ТИ... да негодуваш...
Бъди Човек за други, а за себе си... горù!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дида Христозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Направо онемях! Много е силно!Браво!
  • Много ми хареса!Поздрави!
  • Страхотно!!!
  • Присъединявам се към предишния коментар. Особено последните два куплета ми харесаха най-много.
    Охо, някой е имал рожден ден наскоро!... И аз се чудя защо като влязох днес в сайта, веднага ми замириса на сметана, ванилия и ягоди, а то - каква била работата! Много здраве, щастие и късмет от мен!
  • Така е.
    Поздравления за истините,които си написала.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...