Mar 11, 2010, 8:25 PM

Роден, за да твори

  Poetry » Other
1.1K 0 5

Не си роден да бъдеш роб на нечии прищевки,
жадуващ глътка въздух, да се криеш по ъгли...
продавайки душа за изпокъсани столевки,
отказвайки се сам от съкровените мечти!

Не си роден да влачиш потен чуждите окови,
спотàен в грозни сенки да копнееш за любов,
а само във съня да си в ухания елхòви,
понесен на крилата на божествен Благослов!

Не си роден за някой на конци да бъдеш кукла
и, сляп за свойте мисли, посивяващ да вървиш!
Не си роден да тлееш - ти пожар си, а не факла!
Не си роден да просиш, да не чуваш... да шептиш!

Роден си да създаваш красота и съвършенство,
разгърден срещу нормите немòрен да крещиш!
Докосващ във мечтания бленувано блаженство,
да вярваш, да се бориш и в копнежи да твориш...

Роден си със сърцето си картини да рисуваш
и, пеейки, да топлиш изоставени души!
Роден си да Живееш... да си ТИ... да негодуваш...
Бъди Човек за други, а за себе си... горù!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дида Христозова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Направо онемях! Много е силно!Браво!
  • Много ми хареса!Поздрави!
  • Страхотно!!!
  • Присъединявам се към предишния коментар. Особено последните два куплета ми харесаха най-много.
    Охо, някой е имал рожден ден наскоро!... И аз се чудя защо като влязох днес в сайта, веднага ми замириса на сметана, ванилия и ягоди, а то - каква била работата! Много здраве, щастие и късмет от мен!
  • Така е.
    Поздравления за истините,които си написала.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...