3 ene 2020, 7:55

Родена си за грях

2K 3 9

Obra no adecuada para menores de 18 años

 

Обвиваш ме със ласки и със грях,
магии правиш с устните порочни,
когато ме приемеш вътре в тях...
Гърдите ти омайващи и сочни
зоват ме с кадифения си глас.
Целувам ги. Обсипвам ги със нежност,
превръщам те изцяло във копнеж,
и въздуха преражда се във течност
любовновластен и горещ...

Прелитаме през нови измерения,
откриваме несбъднали се светове,
в кръвта ни раждат се стихотворения,
и нещо пак взаимно ни зове
за ново сливане в торнадно вдъхновение,
наситено с кристали от възбуда.
Разкъсваме воали нетърпение -
вселената в очите ни е луда
и падат границите между нас,
в единството на общата ни плът...
Къде започваш ти, къде завършвам аз,
дори не питаме във общият ни път...

Сезоните са бури във телата
даряващи ни с най-красивите си дни,
извайваме със грация дъгата,
разпадат се бетонени стени,
и ето ни, единствените важни,
в взаимното ни имане, летене.
Галактиките - облаци миражни,
препускат в тебе и избухват в мене...

Родена си, родена си за грях,
във теб потъвам в огнена забрава,
превръщам се във ехото на смях,
откривам се във страстната ти лава,
и пак загубвам се в прекрасното ти тяло,
а ти извайваш ме във римите на стих...
Но спирам  с думите и почвам отначало -
Прониквам в теб превърнат... в шепот тих...

06.03.2016.

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...