Родена си за грях
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Обвиваш ме със ласки и със грях,
магии правиш с устните порочни,
когато ме приемеш вътре в тях...
Гърдите ти омайващи и сочни
зоват ме с кадифения си глас.
Целувам ги. Обсипвам ги със нежност,
превръщам те изцяло във копнеж,
и въздуха преражда се във течност
любовновластен и горещ...
Прелитаме през нови измерения,
откриваме несбъднали се светове,
в кръвта ни раждат се стихотворения,
и нещо пак взаимно ни зове
за ново сливане в торнадно вдъхновение,
наситено с кристали от възбуда.
Разкъсваме воали нетърпение -
вселената в очите ни е луда
и падат границите между нас,
в единството на общата ни плът...
Къде започваш ти, къде завършвам аз,
дори не питаме във общият ни път...
Сезоните са бури във телата
даряващи ни с най-красивите си дни,
извайваме със грация дъгата,
разпадат се бетонени стени,
и ето ни, единствените важни,
в взаимното ни имане, летене.
Галактиките - облаци миражни,
препускат в тебе и избухват в мене...
Родена си, родена си за грях,
във теб потъвам в огнена забрава,
превръщам се във ехото на смях,
откривам се във страстната ти лава,
и пак загубвам се в прекрасното ти тяло,
а ти извайваш ме във римите на стих...
Но спирам с думите и почвам отначало -
Прониквам в теб превърнат... в шепот тих...
06.03.2016.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
