3 янв. 2020 г., 07:55

Родена си за грях

2K 3 9

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

 

Обвиваш ме със ласки и със грях,
магии правиш с устните порочни,
когато ме приемеш вътре в тях...
Гърдите ти омайващи и сочни
зоват ме с кадифения си глас.
Целувам ги. Обсипвам ги със нежност,
превръщам те изцяло във копнеж,
и въздуха преражда се във течност
любовновластен и горещ...

Прелитаме през нови измерения,
откриваме несбъднали се светове,
в кръвта ни раждат се стихотворения,
и нещо пак взаимно ни зове
за ново сливане в торнадно вдъхновение,
наситено с кристали от възбуда.
Разкъсваме воали нетърпение -
вселената в очите ни е луда
и падат границите между нас,
в единството на общата ни плът...
Къде започваш ти, къде завършвам аз,
дори не питаме във общият ни път...

Сезоните са бури във телата
даряващи ни с най-красивите си дни,
извайваме със грация дъгата,
разпадат се бетонени стени,
и ето ни, единствените важни,
в взаимното ни имане, летене.
Галактиките - облаци миражни,
препускат в тебе и избухват в мене...

Родена си, родена си за грях,
във теб потъвам в огнена забрава,
превръщам се във ехото на смях,
откривам се във страстната ти лава,
и пак загубвам се в прекрасното ти тяло,
а ти извайваш ме във римите на стих...
Но спирам  с думите и почвам отначало -
Прониквам в теб превърнат... в шепот тих...

06.03.2016.

Георги Каменов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...