2 dic 2015, 7:50

Роди се стих

541 0 0

                                                    Роди се стих

 

Стихове излезли от сърцето, 

диктувайки му моята душа, 

обажда се в мен детето, 

с чувства искрени, чисти, мили, 

пръстите заиграват с молив в ръка, 

стихотворение се ражда СЕГА. 

 

Една искра запали огъня в мен, 

за да творя и пиша всеки ден. 

А бе загаснал този огън буен, 

но бе останала жаравата в мен. 

 

Отдавам всичко от себе си, 

за мене нищо не остава. 

И всички чувства, мисли и вдъхновение, 

превръщат се в мое стихотворение, 

едно за мен прекрасно произведение. 

 

Да, те са нещо мое, част от мен, 

с това съм мисля необикновен. 

Когато зад перото ми раждат се творби, 

опитвам да ви кажа нещо лично, 

за да не бъдем хората САМИ. 

 

В Живота лошо е да сме самотни, 

ние хората трябва да сме заедно, 

да не оставаме сами, бих казал сиротни, 

да се обединим заедно в цяло едно. 

 

Да бъдем Човеци хората. КОГА? 

Да победим агресията, стреса и страха. 

Всичко зависи от НАС самите. 

Да наказваме Лошите, да уважаваме Добрите. 

Любовта в хората, вярвам ще спаси света. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...