2.12.2015 г., 7:50

Роди се стих

538 0 0

                                                    Роди се стих

 

Стихове излезли от сърцето, 

диктувайки му моята душа, 

обажда се в мен детето, 

с чувства искрени, чисти, мили, 

пръстите заиграват с молив в ръка, 

стихотворение се ражда СЕГА. 

 

Една искра запали огъня в мен, 

за да творя и пиша всеки ден. 

А бе загаснал този огън буен, 

но бе останала жаравата в мен. 

 

Отдавам всичко от себе си, 

за мене нищо не остава. 

И всички чувства, мисли и вдъхновение, 

превръщат се в мое стихотворение, 

едно за мен прекрасно произведение. 

 

Да, те са нещо мое, част от мен, 

с това съм мисля необикновен. 

Когато зад перото ми раждат се творби, 

опитвам да ви кажа нещо лично, 

за да не бъдем хората САМИ. 

 

В Живота лошо е да сме самотни, 

ние хората трябва да сме заедно, 

да не оставаме сами, бих казал сиротни, 

да се обединим заедно в цяло едно. 

 

Да бъдем Човеци хората. КОГА? 

Да победим агресията, стреса и страха. 

Всичко зависи от НАС самите. 

Да наказваме Лошите, да уважаваме Добрите. 

Любовта в хората, вярвам ще спаси света. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...