Роди се стих
Стихове излезли от сърцето,
диктувайки му моята душа,
обажда се в мен детето,
с чувства искрени, чисти, мили,
пръстите заиграват с молив в ръка,
стихотворение се ражда СЕГА.
Една искра запали огъня в мен,
за да творя и пиша всеки ден.
А бе загаснал този огън буен,
но бе останала жаравата в мен.
Отдавам всичко от себе си,
за мене нищо не остава.
И всички чувства, мисли и вдъхновение,
превръщат се в мое стихотворение,
едно за мен прекрасно произведение.
Да, те са нещо мое, част от мен,
с това съм мисля необикновен.
Когато зад перото ми раждат се творби,
опитвам да ви кажа нещо лично,
за да не бъдем хората САМИ.
В Живота лошо е да сме самотни,
ние хората трябва да сме заедно,
да не оставаме сами, бих казал сиротни,
да се обединим заедно в цяло едно.
Да бъдем Човеци хората. КОГА?
Да победим агресията, стреса и страха.
Всичко зависи от НАС самите.
Да наказваме Лошите, да уважаваме Добрите.
Любовта в хората, вярвам ще спаси света.
© Валентин Миленов Всички права запазени