Роди се стих

Стихове излезли от сърцето, 

диктувайки му моята душа, 

обажда се в мен детето, 

с чувства искрени, чисти, мили, 

пръстите заиграват с молив в ръка, 

стихотворение се ражда СЕГА. 

Една искра запали огъня в мен, 

за да творя и пиша всеки ден. 

А бе загаснал този огън буен, 

но бе останала жаравата в мен. 

Отдавам всичко от себе си, 

за мене нищо не остава. 

И всички чувства, мисли и вдъхновение, 

превръщат се в мое стихотворение, 

едно за мен прекрасно произведение. 

Да, те са нещо мое, част от мен, 

с това съм мисля необикновен. 

Когато зад перото ми раждат се творби, 

опитвам да ви кажа нещо лично, 

за да не бъдем хората САМИ. 

В Живота лошо е да сме самотни, 

ние хората трябва да сме заедно, 

да не оставаме сами, бих казал сиротни, 

да се обединим заедно в цяло едно. 

Да бъдем Човеци хората. КОГА? 

Да победим агресията, стреса и страха. 

Всичко зависи от НАС самите. 

Да наказваме Лошите, да уважаваме Добрите. 

Любовта в хората, вярвам ще спаси света.