27 nov 2009, 16:47

Родих се да обичам и да бъда обичана

  Poesía
1.1K 0 6

Има вечен огън в душата ми,

с ведър дух се явих на тая земя.

Родих се да обичам и да бъда обичана,

да вярвам в приятелите и човечността,

Когато твоята в мрак се препъва,

подавам щедро дружеска ръка,

че страшно е да бъдеш безразличен,

когато другар криволичи

по стръмния път на свойта съдба.

И макар ние с теб да сме много различни,

вярвам в онзи копнеж на духа,

който с най-чист благослов ни прегръща

в нашата среща на сродни души.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...