27.11.2009 г., 16:47

Родих се да обичам и да бъда обичана

1.1K 0 6

Има вечен огън в душата ми,

с ведър дух се явих на тая земя.

Родих се да обичам и да бъда обичана,

да вярвам в приятелите и човечността,

Когато твоята в мрак се препъва,

подавам щедро дружеска ръка,

че страшно е да бъдеш безразличен,

когато другар криволичи

по стръмния път на свойта съдба.

И макар ние с теб да сме много различни,

вярвам в онзи копнеж на духа,

който с най-чист благослов ни прегръща

в нашата среща на сродни души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....