Има вечен огън в душата ми,
с ведър дух се явих на тая земя.
Родих се да обичам и да бъда обичана,
да вярвам в приятелите и човечността,
Когато твоята в мрак се препъва,
подавам щедро дружеска ръка,
че страшно е да бъдеш безразличен,
когато другар криволичи
по стръмния път на свойта съдба.
И макар ние с теб да сме много различни,
вярвам в онзи копнеж на духа,
който с най-чист благослов ни прегръща
в нашата среща на сродни души.
© Здравка Бонева Всички права запазени