18 jul 2014, 9:57

Родина

  Poesía
494 0 0

Българийо, родино мила,

в тебе има толкоз красота,

от твойта удивителна природа

направо спира ми дъха.

 

Чудно място на Земята,

няма друга като теб,

сякаш Бог е слязъл от небето

да направи Рая тук.

 

Горди са ни планините,

спират бури, ветрове,

извисяват се в небето синьо,

вдъхват сила и респект.

 

Черното море могъщо

плиска своите вълни,

веднъж студено и сърдито,

друг път кротичко си спи.

 

Слънцето с любов огрява

и ливади, и реки,

златно житото узрява

тук на нашите земи.

 

Българийо, родино свята,

дори на края на света,

всеки българин ще носи

тебе в своята душа.

 

Пламена Владимирова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...