Българийо, родино мила,

в тебе има толкоз красота,

от твойта удивителна природа

направо спира ми дъха.

Чудно място на Земята,

няма друга като теб,

сякаш Бог е слязъл от небето

да направи Рая тук.

Горди са ни планините,

спират бури, ветрове,

извисяват се в небето синьо,

вдъхват сила и респект.

Черното море могъщо

плиска своите вълни,

веднъж студено и сърдито,

друг път кротичко си спи.

Слънцето с любов огрява

и ливади, и реки,

златно житото узрява

тук на нашите земи.

Българийо, родино свята,

дори на края на света,

всеки българин ще носи

тебе в своята душа.

Пламена Владимирова