Там където е сърцето,
Там намира се домът,
и дори на битието,
другаде да е зовът.

Там дори усмивка малка,
се превръща в светлина,
пламъкът и на запалка,
те изпълва с топлина.

Там просторът по-синее,
въздухът е по-сребрист,
вятърът в листата пее,
със гласеца мамин чист.

Там водата по е сладка,
и тревата по е мека,
по пътеката на татка,
и работата е по-лека.

Там не сещаш глад и жажда,
щом обиколят другари,
и природата угажда,
на чадата свои стари.