5 oct 2018, 1:03

Родина

  Poesía » Civil
620 0 0

Там където е сърцето,
Там намира се домът,
и дори на битието,
другаде да е зовът.

 

Там дори усмивка малка,
се превръща в светлина,
пламъкът и на запалка,
те изпълва с топлина.

 

Там просторът по-синее,
въздухът е по-сребрист,
вятърът в листата пее,
със гласеца мамин чист.

 

Там водата по е сладка,
и тревата по е мека,
по пътеката на татка,
и работата е по-лека.

 

Там не сещаш глад и жажда,
щом обиколят другари,
и природата угажда,
на чадата свои стари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Кив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...