Oct 5, 2018, 1:03 AM

Родина

  Poetry » Civic
622 0 0

Там където е сърцето,
Там намира се домът,
и дори на битието,
другаде да е зовът.

 

Там дори усмивка малка,
се превръща в светлина,
пламъкът и на запалка,
те изпълва с топлина.

 

Там просторът по-синее,
въздухът е по-сребрист,
вятърът в листата пее,
със гласеца мамин чист.

 

Там водата по е сладка,
и тревата по е мека,
по пътеката на татка,
и работата е по-лека.

 

Там не сещаш глад и жажда,
щом обиколят другари,
и природата угажда,
на чадата свои стари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Кив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...